Намаляват бюрократичните изисквания за гражданите, живеещи или работещи в друга държава от ЕС

Отпада необходимостта от заверка при представянето на официални документи, издадени в държава от ЕС

От 16 февруари в целия Европейски съюз ще започнат да се прилагат нови правила, с които се намаляват разходите и формалностите за гражданите, живеещи извън родината.

Понастоящем хората, които се преместват или живеят в друга държава от ЕС, трябва да заверяват издадените им официални документи (например удостоверение за раждане, брак или смърт), за да докажат, че те са автентични. Такъв е случаят с около 17 милиона граждани на ЕС.

С новия регламент ще отпадне необходимостта от такава заверка при представянето на официални документи, издадени в държава от ЕС, на органите на друга държава членка и няма да се налага да се преминава през свързаните с нея бюрократични процедури. Съгласно новите правила в много случаи от гражданите няма повече да се изисква да предоставят превод от заклет преводач/официален превод на официалните си документи. В същото време в регламента се предвиждат силни гаранции, за да се предотвратяват измамите.

• официалните документи (например удостоверенията за раждане, брак или липса на съдебно минало), издадени в държава от ЕС, трябва да бъдат приемани като автентични от органите в останалите държави членки, без да е необходимо да имат заверка;
• премахва се и задължението за гражданите да представят във всички случаи заверено копие и заверен превод на издадените им официални документи. За да се избегне нуждата от такъв превод, гражданите могат също да поискат многоезични стандартни удостоверения на всички езици на ЕС, които ще се прилагат към официалните документи за улеснение на превода;
• в регламента са предвидени защитни мерки срещу измамите: ако получаващият документа орган има основателни съмнения за неговата автентичност, той ще може да направи проверка в издалия го орган в съответната друга държава от ЕС чрез съществуваща ИТ платформа — Информационната система за вътрешния пазар.

Регламентът се отнася единствено до автентичността на официалните документи, така че държавите членки ще продължат да прилагат своите национални правила относно признаването на съдържанието и действието на официалните документи, издадени в други държави от Съюза.